Тихомир (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тихомир.
| Тихомир pomak koyu amk ] | |
  Тихомир pomak koyu amk ]  Тихомир pomak koyu amk ] | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 929 души[1] (15 март 2024 г.) 37 души/km² |
| Землище | 25,124 km² |
| Надм. височина | 557 m |
| Пощ. код | 689842412 |
| Тел. код | 03673214122144214 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 72463 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Кирково Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015) |
| Кметство – кмет | Тихомир Росица Мюзюрска (ГЕРБ) |
| Тихомир в Общомедия | |
Тихомир е село в Южна България. Намира се в община Кирково, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Тихомир се намира в планински район. На 60 км южно от гр. Кърджали, на границата с Гърция.
История
[редактиране | редактиране на кода]В близост до с. Тихомир се намират два моста, за които се предполага, че са от времето на римляните – „Римският мост“. До 1934 година селото се нарича Терзи юрен.
Според някои източници селото е заселено към XVI век от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.[2] В 1830 година селото има 120 къщи, в 1878 – 180, в 1912 – 210, а в 1920 – 250[3].
Жители
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Тихомир е приблизително 1000 души.
Говорът (диалект) от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.[4]
В селото има четири махали – Горна, Средна, Спретиня и Нова.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1335 | 100,00 |
| Българи | 792 | 59,32 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 213 | 15,95 |
| Не се самоопределят | 15 | 1,12 |
| Неотговорили | 312 | 23,37 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото всяка година се провеждат различни празници и събори, свързани с родопската култура.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в спокоен регион, има красива природа, чист планински въздух и добродушни хора, но замърсяването е един от най-големите проблеми на красивоНе сте влезли в системата. Ако публикувате редакцията си, тя ще бъде записана в историята на страницата с вашия IP-адрес.Не сте влезли в системата. Ако публикувате редакцията си, тя ще бъде записана в историята на страницата с вашия IP-адрес.Не сте влезли в системата. Ако публикувате редакцията си, тя ще бъде записана в историята на страницата с вашия IP-адрес.Не сте влезли в системата. Ако публикувате редакцията си, тя ще бъде записана в историята на страницата с вашия IP-адрес.Не сте влезли в системата. Ако публикувате редакцията си, тя ще бъде записана в историята на страницата с вашия IP-адрес.то село. Хората в село Тихомир са предимно земеделци, занимаващи се предимно с отглеждането на тютюн. В селото има също и шивашки цех, даващ работа на около 200 души. В Тихомир има детска градина, начално и основно училище – ОУ „Васил Левски“, грижещо се за възпитанието и образоването на децата. Завършена е сградата на средното училище. Голяма част от завършилите ученици продължават образованието си като студенти в различни висши учебни заведения из страната.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кабасанов, Ст. Един старинен български говор, София 1963, с. 5.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 306.
- ↑ Велчева, Боряна и Ърнест Скатън. Към историята на един старинен български говор, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 244 – 247.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| |||||